На 19 април сутринта, малка група от представители на Кръв и Чест България отпътувахме за Северна Италия, където трябваше да се проведе т.нар. Великденски фест на Венето Фронте Скинхедс (Veneto Fronte Skinheads Easter Fest). Летището в Тревизо ни посрещна с типичното за Италия топло и слънчево време.
Веднага след кацането ни, наехме кола и тръгнахме към хотела. Поради католическия Великден, петъка беше почивен и трафикът беше сериозен. За щастие, благодарение на ранния полет и късното начало на уелкъм партито, имахме достатъчно свободно време.
Веднага след настаняването си, решихме да потърсим нещо за хапване и тук се сблъскахме с първия проблем. Оказа се, че в градчето и въобще в близките такива, няма целодневно работещ ресторант. Изпуснали сме обяда, а ресторантите ще отворят за вечеря след 18 ч. Върнахме се прегладнели в хотела с последни надежди да намерим нещо за ядене там, но и техният ресторант отдавна беше приключил с обяда.
Все пак рецепционистът беше много отзивчив и предложи да ни направи сандвичи, но по физиономиите ни бързо разбра, че бихме искали нещо по-солидно, след което ни изпрати в близкия супермакет, където предлагат сготвена храна. На пръв поглед съблазнителните деликатеси, в последствие се оказаха сухи и безвкусни, ама гладен човек има ли избор, ядем като невидели.
Поглеждайки през прозореца, виждахме как един след друг пристигат наши другари от Обединеното Кралство, Чехия, Словакия и Унгария. Нямаше повече време за губене в стаята и слезнахме в лобито за по бира и среща със стари приятели. На бързо обсъдихме мястото и транспорта до там, след което потеглихме.
Пристигнахме малко преди 20 ч, когато все още имаше много малко хора, но все пак намерихме познати сред тях. За наша приятна изненада, концертът беше предвиден на открито в двора на голям ресторант с градина и сцена.
Не след дълго изпълненията на живо започнаха. През сцената последователно преминаха Леле и Марио от италианската небезизвестна банда Hobbit, Миодраг от старата сръбска група Razor 88, с множество изпълнения на Skrewdriver, последваха добре познатите на българската публика Алесандро и Лео от Katastrof, с предимно авторски песни и някои кавъри на Skrewdriver, също така и стари италиански банди, а тук е и моментът да благодарим на Лео за това, че излезе на сцената с тениска на Кръв и Чест България.
Междувременно пристигаха все повече и повече хора, и в един момент градината започна да ни става тясна. Бирата се лееше, а ние срещахме все повече стари другари, с които да си кажем наздраве и да побъбрим на по бира.
Последва изпълнение на британската легенда Stigger, с автентичните патриотични балади, а след него, място на сцената заеха австралийските легенди Скот и Стив от Fortress, изпълнявайки едни от най-големите си шлагери. Всички от нашата група бяхме много развълнувани от тази първа среща с хора, с чиято музика сме израстнали.
Последни, но в никакъв случай на последно място излезнаха също така добре познатите ни Каролине и Йоке от шведската група Snöfrid. Те също наблегнаха на предимно авторска музика, но разбира се не пропуснаха и най-големите хитове на Ultima Thule.
По всеобщо мнение, това беше едно от най-добрите уелкъм партита, на които сме присъствали. Два часа след полунощ се прибрахме изморени, но доволни от преживяното, за кратка почивка преди основното събитие.
И ето, че денят дойде, 20 април, денят, в който се е родил свръхчовекът, положил основите на обединена Европа, човекът, който се отказа от личния си живот, в името на отечеството, човекът, който живя и умря за Германия и Европа.
Разбира се, за нас като българи, датата 20 април се свързва и с първото голямо въстание срещу Османската империя след близо петвековно робство, довело до освобождението ни от турския поробител.
Слънцето се усмихваше от небето, времето отново беше приятно и по всичко личеше, че ще бъде един ползотворен и изпълнен с емоции ден.
След кратка закуска по обяд нашата група си разпредели задачите за деня след което се разделихме на две. Половината от нас трябваше да участват в конференция, а останалите да подготвят щанда с мърчандайз за концерта.
Малко след 15 ч. беше даден старт на големия концерт, а той започна с тези, които закриха предната вечер. Шведската банда Snöfrid този път излезе в пълен състав, а чаровната им изпълнителка не пропускаше да анонсира всяка една песен с подробен анализ, надъхвайки публиката по начинът, по който и Йън Стюарт го е правил навремето. За по-малко от година, групата натрупа голяма популярност и нашият екип им желае успех за в бъдеще, като с нетърпение очакваме дебютния им албум през лятото.
Втората група в ранния следобед беше полската хардкор машина от Вроцлав Legion Twierdzi, които направиха впечатление с двамата си вокалиста и твърдото звучене, което разтърси, все още не много пълната зала.
Трети за този горещ италиански следобед бяха Acciao Vincente, които приповдигнаха настроението с мелодичен италиански RAC. Залата, която представляваше огромно хале, по това време вече беше запълнена на 1/3, а паркингът отвън препълнен, което принуждаваше закъснелите да паркират от другата страна на улицата. На където и да се огледаш около залата, навсякъде се виждаха само съратници от цял свят, като че местните хора се бяха изпокрили.
Но нека се върнем в залата защото своето място на сцената вече бяха заели,ексцентричните испанци от Jolly Rogers, една не по-малко мелодична и приятна музика, която би накарала всеки един присъстващ да си припява, макар и да не е испаноговорящ.
В късния следобед, дойде ред на втората италианска група за вечерта – Katastrof. Але и компания взривиха публиката както със стари, така и с някои по-нови хитове, разбира се не липсваха и кавъри на Skrewdriver и Landser. В края на тяхното изпълнение, развълнуваната тълпа запя: „Оле, оле, оле, оле, Венето фронте”.
По това време вече се свечеряваше, а огромната зала започна да се запълва. Тогава на сцената се качи една от най-старите скинхед банди – Squadron. За трите години след завръщането си на сцената, момчетата от Лондон доказаха, че нямат никакви намерения да го карат на стара слава и на всеки следващ концерт, звучат все по-добре и професионално, а дългоочакваният им дебютен албум след завръщането си на сцената е вече факт. Изпълненията им включваха стари и нови песни, както и кавъри на популярни британски банди. Участието им приключи след залез слънце, а нощта тепърва беше пред нас.
Sleipnir, може би най-продуктивната немска група в момента, която не спира да продуцира хитове след хитове, се качи на сцената и изкара своя сет почти на един дъх без паузи между песните, сливайки ги една с друга. Прибавяйки към това четирите китари и двамата бекграунд вокалисти, говорим за супер професионално отношение и отдаденост към творчеството си. Изпълнени бяха голяма част от хитовете им, а публиката ликуваше и погото се разрастваше. Една от малкото, останали верни на скинхед стила немски банди нажежи страстите в залата до краен предел преди, може би най-популярната банда от северна Италия и разбира се гостите от Австралия.
След тях както вече анонсираме, своето участие започнаха Gesta Bellica. Силното италианско присъствие пред сцената припяваше с пълно гърло всяка една от песните, а италианските ветерани за пореден път показаха завидна класа и майсторски изпълнения.
Последни на сцената се качиха австралийските легенди от Fortress, техните изпълнения включваха най-големите им хитове, както и такива на Skrewdriver и дори Motorhead. Енергията и поведението, което Скот и компания показаха на сцената за пореден път доказа теорията, че не е важно на колко години си, а на колко се чувстваш и ни вдъхва надежди, че ще можем да се радваме още дълги години на творчеството им.
Това беше един невероятен концерт, с повече от 1000 посетители и над 100 човека персонал и охрана. Мероприятията от двете вечери преминаха в изключително приятелска атмосфера без нито едно сбиване или конфликт. Благодарности на Венето Фронте Скинхедс за перфектната организация и за невероятното събитие, на което ни направиха свидетели.
Следващия ден ни беше свободен и решихме да разпуснем малко в красивата Венеция и да опитаме някои местни морски деликатеси. А вечерта посетихме и Верона. Рано сутринта в понеделник напуснахме хотела и тръгнахме към летището доволни от преживяното и обнадеждени, че докато има хора като нас, несъгласни със системата и отричайки техния неолиберален модел, каузата ни си струва.
Жалките опити на скритите зад клавиатурите хакери, които на няколко пъти изтриха страницата на проявата, както и на тези, снимайки ни от колите си, далеч зад оградите, въоръжени с професионални фотоапарати, не успяха да попречат на събитието ни. Продължавайте в същия дух, докато има кой да ви финансира, след това ще загинете в собствените си лайна!
Слава на Венето Фронте Скинхедс!
Слава на Италия!
Слава на Европа!
****************************
Veneto Fronte Skinheads was organizing an “Easter Fest” in Northern Italy and a small group of comrades, all members of Blood and Honour Bulgaria, went to attend. Our flight was early in the morning of the 19th of April. The weather in Italy that day was typical for the country - warm and sunny.
Right after we landed, we rented a car and drove towards the hotel. Friday was declared a holiday since the event took place during the Catholic Easter and the traffic was very busy. Thanks to the fact we took our flight early that morning and that the welcome party was going to start later than anticipated, we had plenty of free time left.
After we check in the hotel, we decided to look for a place where we could eat. This was quite of a problem though. It turned out that nowhere in the town neither in the close by areas one could find a restaurant that is working all day. The restaurants open only for lunch and dinner. So we missed lunch and empty-stomached, went back to our hotel hoping we could eat something there. Unfortunately the restaurant there was also closed.
However, the receptionist was very understanding and offered us to make us some sandwiches. From the expression on our faces, he quickly realized we wanted something more than that. Then he sent us to the nearby supermarket where we could buy cooked meals. The tempting dishes turned out to be dry and tasteless, but a hungry man has no choice, so we ate them like we have not seen food before.
Looking through the storefront we saw our comrades from the United Kingdom, the Czech Republic, Slovakia, and Hungary arriving one after another. We did not want to waste more time inside so we went to the lobby in the hotel to meet with our friends and have a few beers together. We discussed some details regarding the venue and how to get there, and then we left.
We arrived at the welcome party minutes before 8 PM and there were not many people yet. However, we found friends among them. It was a pleasant surprise to find out that the concert will take place outdoors, in the courtyard of a large restaurant. The venue had a stage and a garden.
Not long after our arrival, the concert began. First on the stage were Lele and Mario from the Italian band Hobbit. They were followed by H8tred - Miodrag, from the Serbian band Razor 88, who performed a number of covers of Skrewdriver. Right after him, we saw Alessandro and Leo from Katastrof, well-known to the Bulgarian audience. They played mostly author's songs plus some covers of Skrewdriver and other Italian bands. Here is the moment where we would like to thank Leo for going out on the stage with a t-shirt of Blood and Honour Bulgaria.
Meanwhile, more and more people were coming. We reach the point when the garden became too small to accommodate all of us. Beer was pouring and everyone had fun. We met more old comrades to have a drink and share moments with.
Next on the stage was the British legend Stigger who sang authentic patriotic ballads. He was followed by the Australian legends Scott and Steve from Fortress who performed some of their most popular songs. All of us were very excited to meet these people; after all, we grew up with their music.
Last but not least, we saw Caroline and Jocke from the Swedish band Snöfrid. Although their performance included mainly author’s songs, they also included some popular tunes of Ultima Thule.
In general, this was one of the best welcome parties which we attended so far. Two hours after midnight we went back to our rooms for a quick rest before the Easter Fest.
The day has come! 20th of April - the day the leader was born; the person that laid the foundations of united Europe; the man who gave up everything in the name of the fatherland; the man who lived and died for Germany and Europe.
For us Bulgarians, April 20 is also associated with the April Uprising of 1876; a rebellion that quickly spreads through the whole country and leads to its liberation from the Ottoman enslavement.
The sun that day was smiling from the sky. The weather was pleasant and it was clear that we have a great day ahead - one that will be full of emotions and great moments.
After a quick breakfast around noon, we made our plans for the day and separated into two groups. The first one had to attend a conference later that day while the others had to prepare the merchandise stand for the gig.
Around 3 PM the start was announced. On the stage was the last band from the previous night - the Swedish Snöfrid only that this time they were with all their members. Their charming singer did not miss a chance to make announcements right before each song, inspiring the audience in the way Ian Stuart used to do it. In less than a year, the band became very popular among the scene and we would like to wish them best of luck in the future. We are looking forward to their debut album this summer.
Second on the stage was the Polish hardcore machine Legion Twierdzy Wrocław who impressed the audience with two vocalists and hard sound which shaken the place.
Third during this hot Italian afternoon were Acciao Vincente who cheered up the mood with some melodic Italian RAC. The venue which was an enormous hall was ⅓ full, and the parking outside was already packed which made most of the guests park across the street. Wherever you look around the venue, there were only comrades from all over the world; it seems like the locals were hiding during that day.
But let us get back in the hall because already on the stage were the eccentric Spanish guys from Jolly Rogers; their music is very pleasant and melodic which would make everyone present to sing along even though Spanish is not their forte.
In the later afternoon, it was time for the second Italian band for this night - Katastrof. Ale and his friends blew the audience with both old and new songs, as well as covers of Skrewdriver and Landser. At the end of their performance, the crowd was singing: “Ole, ole, ole, ole, Veneto Fronte!”.
It was already getting dark when the hall quickly started to fill up. Then on the stage, then Squadron took the stage. Three years after they made a comeback, the boys from London proved that they do not plan to rely on old glory and on every following gig, they sound better and more professional. And their long-awaited new album is already a fact. Their performance included old and new songs, as well as covers of popular British bands.
Sleipnir, perhaps the most productive German band right now that does not stop creating hit after hit, went on the stage and played it setlist almost at one breath - without pauses between the songs, merging them together. The four guitars and two back vocalists are an indication that here we talk about commitment and professionalism. They played most of their most popular songs, and the crowd was cheering and the pit constantly growing. One of the few bands who stayed true to their style excited the crowd right before the performance of one of the most popular bands from Northern Italy and of course, the guests from Australia.
Next were Gesta Bellica. There was a strong Italian presence in front of the stage that sand along with the band, and the veterans once again showed enviable class and masterful performance.
Last on the stage were the legends from Fortress. Their performance included some of the most popular songs, as well as covers of Skrewdriver and even Motorhead. The energy and behavior Scott and friends manifested once again proved the theory that it is not important how old you are but how old you feel, and this gives us hope that we will enjoy their work for many more years to come.
It was an incredible gig, with over 1000 guests and over 100 people from the staff and security. Both nights went smooth, without any fights or conflicts. A big Thank You to Veneto Fronte Skinheads for the perfect organization and the great festival.
Next morning we had plenty of free time so we decided to go to the beautiful Venice and try some of the local seafood delicacies. In the evening we visited Verona. Early in the morning on Monday, we left the hotel and headed towards the airport happy and full of hope that there are still people like us; people unhappy with the system; people who deny the neoliberal model; people who like us think that all this is worth it.
The pathetic attempt of the hackers who deleted the webpage for the event as well as those who took pictures of us from their cars and the fences failed to hinder this event. Keep doing what you are doing while there are people to finance you. Afterwards, you will die in your own shit.
Hail Veneto Fronte Skinheads!
Hail Italy!
Hail Europe!
